За "Tales of Xi'an"

За "Tales of Xi'an"

Blog Article

Ръката на чирака затрепера, бръсначът се затресе в нея, като че иска да падне. Лицето му прежълтя от страх! Бедното момче познаваше, че бръсне Левски.

Мъдростта в тази приказка е многозначителна. На повърхността е поуката в лицето на самоуверената скала, която във вярата в собственото си могъщество се самозабравя.

Замълча за секунда и тъкмо щях пак да почна да се извинявам, тогава ми отговори:

Сигнализирайте ни за нередност, ако смятате, че някое произведение е плагиатствано или не отговаря на правилника.

А тя майка му искаше да го предпази от точно такива като блондинката във това купе,защото знаеше че има и такива жени ,които търсят такива "лапнишарани" като синчето й и ще му замаят главата за секунди.А това не беше много трудно според нея защото той за нея си беше все още дете ,но тя не знаеше че той вече беше го направил с Таня-момичето ,което трябваше да го чака на гарата в София,и което му беше обещало да го направят без брой пъти през уикенда,заради което той се беше вдигнал от единия край на България за да бъдат щастливи,но това все още предстоеше,преди това на Момчето му бе писано да изпита още удоволствие . Удоволствие ,но за кого ?Би попитала майка му ,но за късмет на блондинката тя не пътуваше с този влак и както изглеждаше щеще да й се усмихне щастието ,може би за последен път? 

    Вицове   

- Аз пък имам лек фетиш към ездачките, намирам ги за много секси – стегнати тела, дрехи очертаващи всяка извивка, стриктни и доминантни, но също чувствени, грижовни и мили.

Авиокомпанията има правото на смяна на часовете на излитане и кацане, за което туроператора ще информира своевременно;

Ние потеглихме въз планината. При първия завой ние се обърнахме назад и с удоволствие забележихме, че те си останаха в кръчмата.

Този разговор между двамата заптии се отнасяше за Василя Левски, когото търсеха да уловят.

Хоканията, мъмренията на ??????? ?? ???? Грозева, произходящи от топло дружеско съчувствие към обичания на всички апостол, нямали край.

Докато студентът в Духовната академия се прибира у дома, студът го застига изведнъж и започва да духа силен вятър. Той е в мрачно настроение и си представя как ли е духал същият този пронизващ вятър по времето на Рюрик и Петър Велики. Това са хиляда години, през които нищо не се е променило и все още изобилзват същите бедност, тлен и невежество.

Историята е свързана с "Човекът в калъф" чрез разказвача и общата тема за силната егоцентричност – тя е важен дискурс за природата на човешкото щастие.

Даже показа един от редките случаи, в които е по-закачлива и се заяде с мен: